Мюнхенският доклад: Дори ядрен удар няма да спре украинците, Русия и Китай са в съюз за промяна на световния ред
Роман Гончаренко, Дойче веле
В отчета на Мюнхенската конференция по сигурността внезапно е изменен тонът във връзка с Русия и Китай. Има още една смяна – през тази година не е извършено социологическо изследване в Русия, а вместо това е извършено в Украйна, в това число за нуклеарните закани, отправени от Москва.
Как войната на Русия в Украйна промени света за година?
Какво следва? Няколко дни преди откриването на Мюнхенската конференция по сигурността уредниците на водещия западен конгрес в тази сфера разгласиха нов отчет. Неговото заглавие е „ Re:vision “ – игрословица, изразяваща по едно и също време и " ревизионизма " на Русия и Китай, и " преразглеждането ", новото схващане на Запада за себе си и за света.
Войната в Украйна и световните последствия от нея предстоящо са централна тематика във встъпителната част на отчета, който е квалифициран под управлението на новия ръководител на Мюнхенската конференция Кристоф Хойсген - някогашен консултант на канцлера Ангела Меркел и някогашен дипломат на Германия в Организация на обединените нации.
" Китайско-руският ревизионизъм "
Първото, което прави усещане, е по-острият звук във връзка с Русия и Китай. Двете страни са упоменати в отчета над 400 пъти, само че по-често Китай. " Войната на Путин би била по-малко евентуална, в случай че неговата идея не беше подкрепена от по-могъщ ревизионист, който споделя главното неодобрение на съветския водач във връзка с демократичния модел, по който е построен международният ред и желанието му да има сфера на въздействие – става дума за китайския водач Си Дзинпин ", пишат създателите на документа.
Те означават, че Москва и Пекин и по-рано са си сътрудничили в опитите да трансформират " детайли на интернационалното устройство ", образувано след Втората международна война, само че в никакъв случай до момента тези опити не са били " по този начин фундаментални и дръзки ", както сегашните дейности на Русия. Същевременно в отчета се показва, че " китайско-руският ревизионизъм се сблъсква със опозиция ", а съдействието сред Москва и Пекин " не е безгранично ".
В равносметката от първата година на войната съставителите на отчета на Мюнхенската конференция по сигурността означават, че доста страни от Африка, Азия и Латинска Америка отхвърлиха да насочат рецензии към Русия и да я изолират стопански и дипломатически. Разочарованието на Запада се отнася преди всичко за огромните играчи – Бразилия, ЮАР и Индия. Авторите на разбора изясняват това и с неправилните преценки на Запада наред с другите фактори.
Те са обнадеждени от това, че недоволството от Запада в страните от Глобалния юг не значи, че те биха желали по-голямо въздействие на Китай и Русия върху бъдещия международен ред. Отговорите на респондентите при социологическите изследвания в ЮАР, Бразилия и Индия демонстрират, че те биха желали „ да играят огромна роля " при " изработването на интернационалните правила ".
Като реакция на Запада против опитите на Русия и Китай да трансформират международния ред в интерес на властническите системи в отчета се оферират три съставния елемент: осъзнаване на дълбочината на казуса, поддръжка от международната общественост от съидейници и " основаване на по-широка коалиция " със страни оттатък рамките на " либерално-демократичното ядро ".
Допитване: Украйна не счита да отстъпва пред Русия
На самата Украйна в отчета е отдаден дребен подраздел с данни от социологически допитвания, извършени през ноември 2022 година Мюнхенската конференция за първи път включи Украйна в листата с страни, чиито жители участват в анкетите, въз основа на които се пресмята създаденият неотдавна Мюнхенски показател на сигурността (Munich Security Index) – той към този момент е годишен. Русия по-рано беше в листата с тези страни, само че в този момент уредниците взеха решение де не организират допитвания там, като се аргументираха с войната и " засилващите се репресии ".
Социологическите изследвания в Украйна демонстрираха, че страната не счита да се предава при никакви условия, даже в случай че Русия използва нуклеарно оръжие, за което от Москва от време на време насочат подмятания.
95% от участвалите в допитването украинци декларират, че в случай че ракетните удари против украинските градове продължат, те няма да спрат да водят война.
89% от интервюираните дават същия отговор при хипотезата за приложимост на тактическо нуклеарно оръжие от Русия на бойното поле или против украински град. Ако атомна бомба бъде взривена над Черно море - до 91% показват, че ще продължат отпора против окупатора. В един от разделите на отчета се споделя, че за първи път след края на Студената война потреблението на нуклеарно оръжие в Европа е станало
" достоверен сюжет "
Не по-малко еднопосочна е картината при въпроса за преустановяване на огъня. Огромното болшинство от интервюираните украинци – 93% – считат, че задоволително изискване за това е цялостното евакуиране на съветските войски, в това число от Крим. С вид, при който Крим е подложен в скоби, са съгласни едвам 10%, а 80% не са съгласни. За преустановяване на огъня при евакуиране на съветските войски до " демаркационната линия " (терминът е от отчета – б.р.) от 24 февруари 2022 година се афишират 7%, а 85% са срещу. Накрая, разновидността с преустановяване на огъня при сегашните граници намира поддръжка при 1% % от интервюираните, а 97% са срещу него.
Очакванията в Украйна за следвоенното устройство са свързани със Запада. 83% от запитаните считат, че в никакъв случай няма да са в сигурност до момента в който Путин е на власт в Русия. 75% споделят, че без западни гаранции не чакат сигурност. Приблизително толкоз – 71% – показват като изискване за сигурността доставките на западно оръжие. 65% от участниците в допитването виждат участието в НАТО като гаранция за сигурността.
В Германия внезапно се е влошило отношението към Русия
В западните страни отношението към Украйна като съдружник се е трансформирало коренно в позитивна посока, за което свидетелства упоменатият Мюнхенски показател на сигурността. В листата с рисковете Русия заема горните позиции, като в Германия индикаторът (78 пункта от 100) е съвсем толкоз висок, колкото в Украйна (81). Иначе казано, опасенията на германците във връзка с Русия са съвсем същите, както тези на украинците.
От всички страни, където са правени социологически изследвания измежду популацията, в Германия, година след предходното проучване от 2021 година, отношението към Русия се е трансформирало най-радикално. Сред германците възприемането на Русия като риск за сигурността е повишено с 25 пункта. За съпоставяне: във Англия повишаването е 22 пункта, в Съединени американски щати – 12 пункта.
Оценката на риска от " приложимост на нуклеарно оръжие от агресора " в Германия е с един пункт по-висока, в сравнение с в Украйна (65 и надлежно 64 пункта). В страните от БРИКС картината е друга. В Бразилия, Китай и Индия минимум възприемат Русия като риск, а в ЮАР индикаторът е 57 пункта.
Китай е на път да стане нуклеарна супердържава
Докладът приключва с раздели, отдадени на енергетиката и нуклеарните технологии. По отношение на енергийния пазар създателите на документа установяват, че потреблението на енергоносителите като оръжие от страна на Москва е довело до разкъсване на връзките сред Европа и Русия. Те предвиждат, че комерсиалните потоци ще се трансформират и повече ще следват геополитиката, а по-малко законите на пазара. Същевременно преходът към зелена енергетика е обвързван с повишаване на зависимостта от доставки на съставни елементи от Китай.
Значимостта на Пекин пораства и с повишаването на нуклеарния му боеприпас. Авторите на отчета предвиждат, че скоро Китай може да стане третата нуклеарна супердържава наред със Съединени американски щати и Русия. На този декор те считат, че режимът за надзор върху нуклеарните оръжия би трябвало да включва и Китай, само че Пекин е срещу да съблюдава ограничавания в тази сфера.
Превод: Faktor.bg
В отчета на Мюнхенската конференция по сигурността внезапно е изменен тонът във връзка с Русия и Китай. Има още една смяна – през тази година не е извършено социологическо изследване в Русия, а вместо това е извършено в Украйна, в това число за нуклеарните закани, отправени от Москва.
Как войната на Русия в Украйна промени света за година?
Какво следва? Няколко дни преди откриването на Мюнхенската конференция по сигурността уредниците на водещия западен конгрес в тази сфера разгласиха нов отчет. Неговото заглавие е „ Re:vision “ – игрословица, изразяваща по едно и също време и " ревизионизма " на Русия и Китай, и " преразглеждането ", новото схващане на Запада за себе си и за света.
Войната в Украйна и световните последствия от нея предстоящо са централна тематика във встъпителната част на отчета, който е квалифициран под управлението на новия ръководител на Мюнхенската конференция Кристоф Хойсген - някогашен консултант на канцлера Ангела Меркел и някогашен дипломат на Германия в Организация на обединените нации.
" Китайско-руският ревизионизъм "
Първото, което прави усещане, е по-острият звук във връзка с Русия и Китай. Двете страни са упоменати в отчета над 400 пъти, само че по-често Китай. " Войната на Путин би била по-малко евентуална, в случай че неговата идея не беше подкрепена от по-могъщ ревизионист, който споделя главното неодобрение на съветския водач във връзка с демократичния модел, по който е построен международният ред и желанието му да има сфера на въздействие – става дума за китайския водач Си Дзинпин ", пишат създателите на документа.
Те означават, че Москва и Пекин и по-рано са си сътрудничили в опитите да трансформират " детайли на интернационалното устройство ", образувано след Втората международна война, само че в никакъв случай до момента тези опити не са били " по този начин фундаментални и дръзки ", както сегашните дейности на Русия. Същевременно в отчета се показва, че " китайско-руският ревизионизъм се сблъсква със опозиция ", а съдействието сред Москва и Пекин " не е безгранично ".
В равносметката от първата година на войната съставителите на отчета на Мюнхенската конференция по сигурността означават, че доста страни от Африка, Азия и Латинска Америка отхвърлиха да насочат рецензии към Русия и да я изолират стопански и дипломатически. Разочарованието на Запада се отнася преди всичко за огромните играчи – Бразилия, ЮАР и Индия. Авторите на разбора изясняват това и с неправилните преценки на Запада наред с другите фактори.
Те са обнадеждени от това, че недоволството от Запада в страните от Глобалния юг не значи, че те биха желали по-голямо въздействие на Китай и Русия върху бъдещия международен ред. Отговорите на респондентите при социологическите изследвания в ЮАР, Бразилия и Индия демонстрират, че те биха желали „ да играят огромна роля " при " изработването на интернационалните правила ".
Като реакция на Запада против опитите на Русия и Китай да трансформират международния ред в интерес на властническите системи в отчета се оферират три съставния елемент: осъзнаване на дълбочината на казуса, поддръжка от международната общественост от съидейници и " основаване на по-широка коалиция " със страни оттатък рамките на " либерално-демократичното ядро ".
Допитване: Украйна не счита да отстъпва пред Русия
На самата Украйна в отчета е отдаден дребен подраздел с данни от социологически допитвания, извършени през ноември 2022 година Мюнхенската конференция за първи път включи Украйна в листата с страни, чиито жители участват в анкетите, въз основа на които се пресмята създаденият неотдавна Мюнхенски показател на сигурността (Munich Security Index) – той към този момент е годишен. Русия по-рано беше в листата с тези страни, само че в този момент уредниците взеха решение де не организират допитвания там, като се аргументираха с войната и " засилващите се репресии ".
Социологическите изследвания в Украйна демонстрираха, че страната не счита да се предава при никакви условия, даже в случай че Русия използва нуклеарно оръжие, за което от Москва от време на време насочат подмятания.
95% от участвалите в допитването украинци декларират, че в случай че ракетните удари против украинските градове продължат, те няма да спрат да водят война.
89% от интервюираните дават същия отговор при хипотезата за приложимост на тактическо нуклеарно оръжие от Русия на бойното поле или против украински град. Ако атомна бомба бъде взривена над Черно море - до 91% показват, че ще продължат отпора против окупатора. В един от разделите на отчета се споделя, че за първи път след края на Студената война потреблението на нуклеарно оръжие в Европа е станало
" достоверен сюжет "
Не по-малко еднопосочна е картината при въпроса за преустановяване на огъня. Огромното болшинство от интервюираните украинци – 93% – считат, че задоволително изискване за това е цялостното евакуиране на съветските войски, в това число от Крим. С вид, при който Крим е подложен в скоби, са съгласни едвам 10%, а 80% не са съгласни. За преустановяване на огъня при евакуиране на съветските войски до " демаркационната линия " (терминът е от отчета – б.р.) от 24 февруари 2022 година се афишират 7%, а 85% са срещу. Накрая, разновидността с преустановяване на огъня при сегашните граници намира поддръжка при 1% % от интервюираните, а 97% са срещу него.
Очакванията в Украйна за следвоенното устройство са свързани със Запада. 83% от запитаните считат, че в никакъв случай няма да са в сигурност до момента в който Путин е на власт в Русия. 75% споделят, че без западни гаранции не чакат сигурност. Приблизително толкоз – 71% – показват като изискване за сигурността доставките на западно оръжие. 65% от участниците в допитването виждат участието в НАТО като гаранция за сигурността.
В Германия внезапно се е влошило отношението към Русия
В западните страни отношението към Украйна като съдружник се е трансформирало коренно в позитивна посока, за което свидетелства упоменатият Мюнхенски показател на сигурността. В листата с рисковете Русия заема горните позиции, като в Германия индикаторът (78 пункта от 100) е съвсем толкоз висок, колкото в Украйна (81). Иначе казано, опасенията на германците във връзка с Русия са съвсем същите, както тези на украинците.
От всички страни, където са правени социологически изследвания измежду популацията, в Германия, година след предходното проучване от 2021 година, отношението към Русия се е трансформирало най-радикално. Сред германците възприемането на Русия като риск за сигурността е повишено с 25 пункта. За съпоставяне: във Англия повишаването е 22 пункта, в Съединени американски щати – 12 пункта.
Оценката на риска от " приложимост на нуклеарно оръжие от агресора " в Германия е с един пункт по-висока, в сравнение с в Украйна (65 и надлежно 64 пункта). В страните от БРИКС картината е друга. В Бразилия, Китай и Индия минимум възприемат Русия като риск, а в ЮАР индикаторът е 57 пункта.
Китай е на път да стане нуклеарна супердържава
Докладът приключва с раздели, отдадени на енергетиката и нуклеарните технологии. По отношение на енергийния пазар създателите на документа установяват, че потреблението на енергоносителите като оръжие от страна на Москва е довело до разкъсване на връзките сред Европа и Русия. Те предвиждат, че комерсиалните потоци ще се трансформират и повече ще следват геополитиката, а по-малко законите на пазара. Същевременно преходът към зелена енергетика е обвързван с повишаване на зависимостта от доставки на съставни елементи от Китай.
Значимостта на Пекин пораства и с повишаването на нуклеарния му боеприпас. Авторите на отчета предвиждат, че скоро Китай може да стане третата нуклеарна супердържава наред със Съединени американски щати и Русия. На този декор те считат, че режимът за надзор върху нуклеарните оръжия би трябвало да включва и Китай, само че Пекин е срещу да съблюдава ограничавания в тази сфера.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ